Интегрираният подход в областта на градското развитие ще бъде въведен като задължително изискване при получаване на подкрепа от финансовите инструменти от Европейския съюз. Това стана ясно след неформалната среща на министрите на регионалното развитие на страните членки в Толедо, Кралство Испания, на която взе участие и българска делегация, водена от заместник-министъра на регионалното развитие и благоустройството Екатерина Захариева. Резултатът е прието комюнике за жилищната политика и декларация за градското развитие.
Бъдещата политика на общността трябва да адресира регионите и по-конкретно енергийната ефективност и социалното развитие. Това послание отправи председателят на Комитета на регионите Мерчедес Бресо.
Според нея във фокуса на кохезионната политика трябва да попадне развитието на самите региони, а не техните взаимоотношения и различия. "Градските територии са двигателите на икономическия растеж, но те могат да акумулират сериозни проблеми и социално неравенство. Освен това интервенциите трябва да са насочени към по-бедните и неразвити територии, които могат да бъдат открити и в най-богатите градски територии. В новия териториален обхват трябва да попадат всички нива на управление и да се развиват на основата на многопластово управление", допълни Бресо.
Това е сигнал за промяна на кохезионната политика на Европейския съюз и програмните инструменти. Към момента усилено се работи върху изготвянето на Дунавската стратегия, която всъщност е нов макроподход за развитието потенциала на териториите. Очевидно новост през следващия програмен период ще бъде интегрираният подход и развитието на градските територии независимо дали говорим за по-стари или по-нови страни членки, което е съвсем логичен ход, имайки предвид факта, че 80% от европейците живеят в градовете.
"Кохезионната политика ще играе важна роля. В бъдеще градското развитие трябва да заеме своето място в регионалното планиране, но това не трябва да доведе до раздробяване на Кохезионната политика. Трябва да се застъпят по-широко принципите на енергийната ефективност, социалната кохезия, да се подобри качеството на градското развитие и иновационните проекти", каза още Бресо.
Основните проблеми са свързани с климатичните промени, замърсяването и опазването на биологичното разнообразие. Ясно се откроява тенденцията на разрастване на европейските градове, което води след себе си унищожаване на почвените и водните ресурси. Програмите за прилагане на принципите на регенерацията могат да ограничат и дори да променят тази тенденция.
"Имайки предвид стратегията на Европейския съюз до 2020, градовете са най-големият консуматор на енергия и ако в това отношение можем да окажем въздействие, то трябва да бъде в посока подобряване на трафика, обществения транспорт, водоснабдяването и канализацията – загубите на вода заради недобри водопроводни системи са огромни, енергийната ефективност на сградите, особено на по-старите, регенерация на териториите вместо усвояване на нови", заяви европейският комисар по регионално политика Йоханес Хан.
Комюникето по жилищна политика съдържа препоръки към страните членки за формулиране на политики, цели и мерки, свързани с обновяване на съществуващия жилищен фонд, законодателни инициативи и насърчаване на различни механизми за финансиране и съфинансиране на мерки за енергийна ефективност. В него са включени насоки за осигуряване на директни помощи за обновяване на жилищни сгради и мерки за улеснен достъп на граждани с увреждания, както и изграждане и ползване на социални жилища.
Всяка страна - членка на ЕС, сама ще определя политиката и мерките, които ще приложи за нейното изпълнение. Те трябва да бъдат основани на Лисабонския договор, който предвижда постигане на намаление на емисиите на вредни газове с 20% и повишаване на енергийната ефективност с 20%.